ГЛАВА 15


ЧОВЕКЪТ С РАЗДОВЕНИТЕ МИСЛИ
"Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища." (Яков 1:6-8) Не знам защо, но ми се струва, че преди това място от Писанието се отнасяше за нехристияните. Това беше до тогова, докато преди 3 години Светия Дух се разбра със мен относно този въпрос. Аз искам да използвам това място от Писанието, за да илюстрирам оръжието номер едно, което употребява сатана в своите атаки срещу християните. Първо позволете ми да се върна с вас няколко години назад в своя живот и да ви дам лек отчет за всички случили се тогава събития. Всичко което ме доведе до такова разбиране на писанието. След като завърших обучението си по вътрешни болести аз започнах да практикувам в неголям град на около 60 мили от града в който Елания беше посветена в сатанизма. След 3 години след моето пристигане животът стана непоносимо тежък. Елания постоянно беше болна, прикована на легло. Тя по няколко месеца седеше в болниците. Аз сключих множество договори и по това време имах привилегията да работя със хиляди хора, които са излязли от самият център на сатанизма. Ние имахме така нареченото нелегално служение. Ние живеехме извън града и затова криехме хората в хамбара, който се намираше над моя офис. Всяко пенни, което припечелех, отиваше за помощ на тези хора и снабдяването им със дрехи, храна, транспорт, медицинско обслужване. Аз спах по 3,4 часа на ден. Към края на това време битката стана толкова тежка, че беше непоносимо да се преживее. Господ позволи на сатанистите да станат инструменти за смърта на моята майка. Тя беше моят най близък приятел. Тази мъжествена 74 годишна жена работеше в моят офис, оформяйки документите на болните при приемането. Тя носеше огромно служение и любов и молитва за хората. Тя внезапно умря в една от рождевствените вечери. След месец и моят отец преживя голяма операция и беше частично парализиран от пояса надолу. Затова аз трябваше да го доведа в своя дом и да се грижа за него. Елания постоянно се намираше в кома от левкимията и беше прикована към легло в продължение на 6 месеца. Аз се грижех за нея и за своя баща, а също успявах да работя с огромно количество клиенти и да помагам на тези, които са излязли от сатанизма. Множество други събития се случиха в същото време. Нямам място да разкажа за тях всичките детайли. Просто давам частично разбиране на натиска под който се намирах по онова време. В края на краищата, моят баща почна да се чувства по добре и се премести в домът си за известно време. Елания също премина към оздравяване. Точно в това време сатана реши да използва последният си удар по нашето служение. Един път, когато се прибирах вкъщи, ние открихме, че в продължение на около 2 часа в нашият дом било унищожено всичко което имахме. Сатанистите насекли с брадва цялата мебел и всичко, което се намирало в него. Те даже убили нашите домашни животни. Те разрушили моят офис и всичко, което се намирало в него. Елания и аз избягахме от дома, само с дрехите си, които бяха върху нас. Атаките на сатанистите бяха ясно планирани, защото в същото време всеки човек се отвърна от нас. ДАЖЕ НАШАТА ЦЪРКВА РЕШИ ЧЕ СЛУЖИМ НА САТАНА И СЕ ОТКАЗА ДА НИ ПОМАГА. Моят баща и остатъкът от семейството ми също се отвърна от нас. Семейството на Еланания помогаше на сатанистите да разрушат всичко, което имахме. Членовете на нашите семейства се уговориха да ни заведат на психиатрическо изследване. Ние нямахме друг избор освен да се преместим в друг щат. Следващата година беше ад. Ние живеехме в гетто, на края на града. В нашата колиба нямаше даже канализация. Тъй като нямах лиценз за работа в този щат ние гладувахме почти до смърт. Свърши се с това, че аз попаднах в болницата тежко болна. В същото време аз разбрах значението на пасажа от Писанието за човека с раздвоени мисли. Веднъж вечерта, скоро след като мене ме изписаха от болницата, аз реших да пробия тази желязна тапа. Оказа се че няма изход от нашата ситуация. Аз просто не можех да я издържам. Аз се разхождах по улиците, боса цяла нощ. Аз се борих с Господ. Аз се питах да се самоубия ли или не. Различните съмнения и страхове ме изпълниха и нямаше сили да ги спра. Аз достигнах нивото, когато започнах да се съмнявам в това, че Господ някога ме е призовал в духовна война срещу сатана. Именно тогава Господ ми каза ясно и рязко:" Ти си човек с раздвоени мисли". След това Той доведе в разума ми края на това място от Писанието и ми показа, че приемайки съмненията и страховете от сатана аз ставах човек с раздвоени мисли. Той беше прав. Но не знаех защо, аз нямах сила да противостоя на тези атаки и да се боря. Много дълбоко аз чувствах съжеление към себе си. Вътрешната борба продължаваше и аз проведох всички тези нощни часове на улицата. Аз знаех, че Отец е недоволен от мен. Всеки път когато Той се опитваше да заговори с мен аз отговарях че Той ми причинява множество страдания (сега аз потръпвам от мисълта, че някога съм могла да произнеса подобно нещо на всемогъщият Бог) Единствено, защо Бог не ме уби на място беше неговата преизобилваща милост. А той е имал пълно право да направи това. В края на краищата, когато взе да се разсъмва, аз седнах на тротоара, отпускайки крака във мръсната локва и наблюдавах, как по водата плуваха множество нечистотии и скъсани хартийки. Валеше дъжд и аз бях цялата прогизндала, но на мен не ми достигаха сили даже да забележа това. Внезапно много нежно гласът на Господа ми проговори отново. "Поговори със мене дете мое!" - Аз не мога да разговарям с тебе Господи. Аз не чувствам никаква разлика от това, а Ти през цялтото време злобееш над мене. Не аз не ти се зля. Аз никога не съм се злил. Виждаш ли, Аз съм Исус и знам как се чувстваш, защото съм преживял слабостите. Отец никога не е преживявал слабоста, затова той обикновенно злобее, когато хората са му слаби. След това на мен ми дойде това място от посланието към Евреите "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно." (Евр 4:15-16) Моето сърдце се изпълни с огромна любов и сълзи потекоха по бузите ми. Господ ми проговори още веднъж нежно. "Помоли Ме за допълнителна милост, дете мое! Ставай и тръгвай да се бориш!" Аз направих така както ми каза Господ. Аз помолих Отец да прости чувствата ми на самосъжеление, за това ,че приех съмненията подадени от сатана. Аз се научих на това, какво означава да бъдеш човек с раздвоени мисли. Ние преживяхме почти година в бедната и нечиста покрайнина на града, но аз не се отказвах да приема всички съмнения които демоните ми хвърляха в разума. Аз молих всеки ден за свежа мярка благодат. Господ ни благослови давайки ни привилегия да привеждаме скъпоженни души при Исус, живейки в това място. Към края на годината Той отвори вратите за това, да се преместим в Калифорниа и да възстановим нашето служение. Аз споделям с вас опитът си в надежда да разберете тази важна концепция. Моля, да разберете че аз не ви проповядвам нещо лично, което не съм изпитала. Аз се моля за това, вие да получите полза, изхождайки от моят опит и за да не извършите същите грешки както аз. Нашият разум - това е основно поле на битката. Сатана атакува всеки в разума най често в една или друга степен, отколкото по друг начин. Тази битка е непрекъсваща докато живеем на земята. "Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа." (2 Кор 10:3-5) "И недейте се съобразява с тоя век (Или: свят)., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено." (Римл 12:2) Ние сме отговрни пред Бога, за да спираме и внимателно да преглеждаме всяка мисъл, която влиза в разумът ни и да знаем дали да се намираме в послушание на Христос или не така. Нека да осъзнаем че ние, в своята си същност сме мързелеиви същества. Аз искам да ви кажа че от самото начало, когато Бог започна да привлича моето внимание към разума, това беше за мене едно от най трудните неща. Когато учех в медицинското училище, аз бях длъжна да провеждам часове в изучване и запомняне на нещо. Аз знаех как да запазя пълната концентрация върху нещо, но все още не можех напълно да контролирам своят мисловен живот. Всеки човек има постоянна "мисловна" борба, която действа в неговият разум. Такива сме -сътворените. Ние сме отговорни в това, тези мисли да бъдат приведени до послушание на Исус Христос. Ние сме длъжни да разбираме, че сатана може да въвежда мисли в нашият разум така, както лекар може да ни въвежда ижекции. Сатана и демоните му действат извън нашето тяло. Не е задължително да бъдат във вас, за да вършат това. Същото могат да правят с вашите емоции. СТРАХЪТ - ТОВА Е НАЙ МОЩНОТО И ОСНОВНО ОРЪЖИЕ НА САТАНА. Макар че сатана и демоните му не могат да четат вашите мисли. Само Бог знае вашите мисли и намерения (виж Евреи 4:12-13, Еремия 17:9,10) Исус ни е дал нагледен пример за това, когато Той е бил в човешкото тяло. Ние сме длъжни да забраняваме на сатана и демоните на глас и силно. Сатана винаги ще ни пъха мисли в нашият разум, започвайки с думата "Аз" за да си помислите че тази мисъл се е родила от вас. Например на разумът ви може да дойде такава мисъл "Аз съм уверен, че искам да направя това и това. Това което знаете се явява грях. Щом разберете, че във вашият разум има такава мисъл необходимо ви е да атакувате източника на тази мисъл. Вие сте длъжни да кажете на глас нещо такова: "Сатана и всичките ти демони! Аз ти забранявам в името на Исус Христос. Няма да приемам твоята мисъл. МАХАЙ СЕ! След това вие сте длъжни да накарате разумът си да мисли върху Писанието. Вие можете да повторите някой стих от него на глас и ако е необходимо, да направите това, в продължение на някакво време до тогова, докато започнете отново да контролирате разумът си. Нека да се върнем към Герман, нашият малък човек с раздвоените мисли, който е показан в началото на тази глава и да видим някои от най честите атаки на демоните в животът им. Най основната и честа атака по човешкият разум -това е да влага съмнение в това, че човекът е спасен. Ето в понеделник Герман приема Исус за Свой Господ и Спасител. Във вторник той става рано сутринта за да чете и изучава Словото Божие, тъй като знае, че той е длъжен да прави това ежедевно. Но нека да видим какво се е случило в сряда. Герман се е оспал и той не е имал време да чете Библията. Той изскочил от вратата, а демона в същият момент му вложил в разума една много интересна идея за неговото спасение. Тъй като мислълта е била вмъкната в разума на Герман, започвайки със думата "аз". Герман с лекота я приел и подразбирайки че е била негова собствена. Той приел всяко съмнение. Това което е трябвало да стане се случило в четвъртък. Герман се върнал в квадратче номер едно. Аз разговарях със много хора, които са преминали през този кръг отново и отново в продължение на 15 години и повече. Те молили Господ да ги спаси веднъж, след това приемали всички съмнения за спасение, след определено време те оново решавали да се молят на Господ да ги спаси от грешният живот. Сатана печели в такава битка. Тъй като човекът има раздвоени мисли, той не може да получи благословение от Господ.
РЕШЕНИЕТО
"Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." (Ефес 6:12) "Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа." (2 Кор 10:4,5) "Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето." (Евреи 4:12) Първо ние сме длъжни да осъзнаем, кой е нашият враг. Второ ние сме длъжни да разберем, какво сме длъжни да правим, трето необходима ни е сила за да победим врага в тази борба. Нека да погледнем как Герман може да използва тези принципи за да победи в тази битка. Нека да продължим историята след като той излязъл от дома си в сряда,. Закъснявайки за работа и започвайки да се съмнява в своето спасение. Герман направил тези три крачки. Първата крачка е; внимателно преразгледал своите мисли. Втората крачка; той осъзнал кой се явява източникът на такива мисли. Трето той направо забранил на демона и довел в разумът си могъщественото Слово Божие. Ако Герман прекратеше по нататъшни действия след като е осъзнал източника на мислите си, той би загубил. Всички тези крачки бяха правилно направени и навреме. Задълженията - това е областа, която демоните най често атакуват. Слабите християни - това са християните които не изпълняват задълженията си. Първа крачка към нарушаване на задълженията е заиграването с мислите за да ги прекратим. Например, такива мисли като "аз ще направя това и това." Нека да погледнем една от най болезнените области, които най често се използва като атака на сатана. Това е задължението, което ние даваме, за да сключим брак. Нека да погледнем какво се е случило с този брак след 5 години. Забелязвате ли сценария на това, което става на картинката. Той е примерно такъв. В продължение на целият ден демонът в влагал различни мисли в разума на жената. Те били примерно с такова съдържание. "Аз работя по цял ден и нощ и няма край на всичко това. Моят мъж съвършенно не ме цени и това че аз съм длъжна да се смирявам. Той идва от работа и седи, почивайки си цяла вечер пред телевизора. А аз съм длъжна да работя през цялтото време" А ето какво е казал демонът на мъжа и, който работел в офиса цял ден. "Аз ненавиждам тази работа. Няма никаква възможност за прогрес. Аз се изморих, осигурявайки семейството си. Аз нямам никаква свобода, за да се опитам да сменя работата. Моята жена въобще не цени това което правя за нея и децата. Всичко, което съм длъжен да правя е да работя, работя и работя." Демонът по малко щипне тук, малко там. Той се е удостоверил в това, че децата викат в същото време когато бащата влиза през вратата. И не си мислете че демоните не могат да направят децата капризни. Разбира се че могат. Опитайте се да ги задържите спокойни в църквите и вие ще видите какво ще стане. Нека да погледнем на веригата случаи, която много деликатно е свързана от демоните. "Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи." (Яков 4:8) Колко бракове са претърпяли крах в тази точка. А нека да погледнем как всъщност можем да разрешим тази ситуация. Ние сме длъжни да контролираме своят разум. Аз знам че ни една от тактиките на сатана не е била толкова успешна в отклоняването на християни. Ние не можем да си позволим да се отпуснем дори за минута. Заиграването с мислите за неизпълняване на задълженията -това е грях. Помислете за това че няма да получите нищо от Бога, ако вие продължавате да правите това. Другата област която демоните най често атакуват това са взаимотношенията. Демоните много често слагат негативни мисли в вашият разум за вашето семейство или за други хора с които работите. Колко пъти вие знаете какво мисли вашият съпруг/а, или как се чувства. Но ако вие просто го/я попитате вие ще разберете че той/тя не е мислел/а въобще така. Много често демоните поставят "клюки" във вашите уши. Те се опитваха да направят това в моите отношения с Елания. Много често това, което говореше Елания и което аз чувах бяха две различни неща. Понякога я питах "Защо каза това?" Тя отговори "Защо съм казала какво". Когато почнахме да обсъждаме този проблем, ние си изяснихме, че тя не е говорила това, което ми се е струвало че е казала. Същото се случи и със Елания. Това е много честия източник на проблеми във всякакви отношения. Бъдете бдителни и знайте,че демоните винаги ще искат да повлияят на вашите взаимотношения по такъв начин. Има още една област , това е когато човек в който се намират един или множество демони, които по някаква причина не са били изгонени от него. Много често демоните говорят чрез жените нещо много особенно болно за мъжете. Повярвайте ми демоните знаят как да ударят там, където боли повече от всичко. След това демоните могат да оставят жената и да почнат своята борба своите действия чрез мъжа. Обикновенно тя съвършенно не подозира за това, което и е излязло от устата и. И когато тя разбере за това недоумява, защо мъжът и е толкова зъл към нея. Аз съм виждала множество бракове, които са се разрушили по тази причина. Много често проблемите - това е просто отворена врата, която не е била затворена в нечий живот. Позволете ми да ви приведа пример с един пастор, който познавах. Аз ще го нарека Джон, а жена му Анна (имената са измислени) Джон е знаел, че неговата жена е християнка макар че когато започвали някакви спорове в семейството, Анна винаги говорила неща които не можели да говорят християни. Тя почвала да писка, да вика, биела си главата в стената и произнасяла различни гадни думи на Джон. Във много случаи Джон сериозно обмислял че му е време да прекрати своето служение заради Анна. Веднъж след поредната караница, когато Анна охладняла и дошла при Джон, за да моли за прошка, тя вече за кой ли не път почнала да обяснява, че тя не искала да говори нещата, които му казвала. Тези извинения действали в първите няколко години от съвместният им живот. Но когато напрежението започнало да нараства и споровете и караниците не преставали техният брак дошъл към критичната точка. Консултациите с различните християни не помагали. Молитвата и поста не помагали. Нищо не помагало. Когато срещнах Джон той беше измъчен в отчаянието си да намери някаква помощ за своята жена. След разговора с него аз се опитах да разбера каква врата е отворена в живота на Анна. Джон без затруднение забелязал че жена му се държи по такъв начин, така както се е отнсялала със своя мъж майката на Анна. Това бил ключа. Анна наследила демони от майка си. Затова у много деца се появяват същите проблеми, които са имали техните родители. Когато казах на Джон в какво се заключава проблема на жена му, той се върнал вкъщи помазал я и се помолил за нея, след това заповядал на всички демони по наследство да се махнат и да се затворят и запечатат всички врати с драгоценната кръв на Исус Хритос. След определено време той ни позвъни за да ни каже за това, че в животът на Анна са се случили необичайни промени. Първо, тя можела вече да развърже своите отношения с Господ. Тя започнала да поглъща жадно Словото Божие. Отношениято на хората към нея също се изменило. Хората даже почнали да забелязват, че външноста и се изменила. Джон знаел че първото изпитание ще дойде тогава, когато дойде първата им караница. Когато караницата дошла, той видял че Анна повече не реагира по такъв начин, както го е правила преди. Анна издържала това изпитание достойно като истински християнин. Тя не пискаше, не викаше, тя не си удряше главата в стената. Тя напълно се контролираше. Последният път когато разговарях с Джон беше преди около година. След това тя ни веднъж не е проявила тези действия, които бяха в животът и по рано. Вратата чрез която са действали демоните, беше затворена завинаги. Техният брак беше спасен и те се приближиха един към друг толкова близо, за което дори не са и мечтаели. Простото разбиране на това, че всички коментарии излизащи от устата на Анна и толкова болезнени за Джон не са били от нея, но от демоните, стана голям крачка да се помогне на Джон да преодолее емоционалните бариери, които той беше направил между себе си и Анна. Такова разбиране също помогна на Анна да преодолее чувството на ужасна вина за това, че тя постоянно обвинявала и осъждала Джон. Когато животът е под власта на Исус Христос идва прекрасната сила на Исус Христос и Неговата завършена работа на кръста спасява отношенията между двамата - това е просто чудесно. А ето какво се случи със едно малко дете. Сузана беше на 3 години в този момент, когато аз за първи разговарях с Джон. Тя беше много непослушна и неуправляемо момиче от момента на своето рождение. Нейното непуслушание донесе още повече горчивина в дома, в който и така имаше толкова много проблеми. Когато Джон въвел Анна в своята стая, за да я помаже и да заповяда демоните да я напуснат, в стаята нахлула Сузанна и викала, пискала и почнала да изисква вниманието на родителите си. Демоните живещи в нея се опитали да направят всичко възможно, за да попречат на родителите в молитва. След като Джон завършил молитвата за Анна, те двамата взели на ръце Сузанна, помазали я и заповядали на всички демони да напуснат Сузанна. Момичето станало съвършенно друго дете оттогава. Ние сме длъжни да бъдем постоянно нащрек. Ние сме длъжни постоянно да контролираме своя разум. Нашият враг търси някакъв повод за да ни погълне. Но той не може да направи това, ако ние твърдо стоим в силата на прекрасният Господ и Спасител Исус Хритос.

Пред. Съдържание След.