|
ГЛАВА 3
ГОДИНА НА БОРБА
Изморената Ребекка отвори вратата на своя дом, огледа се наоаколо и, затваряйки я от изтощение падна на дивана. Чико, сиамската и котка, в този момент скочи към нея и започна да мърка.
- Какво мъркаш? -промърмори тя, поглаждайки го по копринената гърбичка -Вече беше десет часа вечерта а аз още не съм вечеряла.
Чико мяуна в отговор.
-Е добре, ако ние продължаваме да седим тук и нищо да не правим, нещата няма да се изменят, - каза Ребекка прозявайки, и се повдигна от дивана. Тя включи лампата и отидо до уредбата, за да я включи.
- Не! - проговори Светият Дух. Нейната ръка замря на около исключвателя.
- Не? -попита тя - Какво имаш впредвид, Господи?
- Не включвай стереосистемата, последва мигновен отговор, след което настъпи абсолютна тишина.
- Е и какво още? - удивително запита Ребекка - ще престнат ли някога да правят това и колко още това ще продължава?
Тя запали още една лампа и внимателно измъкна щепсела на уредбата от розетката. После внимателно прегледа всички кабели, водещи към усилвателя. И ето - неголяма бомба, изглеждаща като динамит, беше включена към нейната уредба. Ако тя я беше включила, тя просто щеше да попадне в историята. Много внимателно тя се опита да раздели кабелите. За щастие, Елания много добре се беше научила да прави това. Елания сама правеше такива бомби, когато беше в групата на сатанистите. Тя научи Ребекка как да ги обезврежда.
Спокойно въздъхвайки, Ребекка внимателно сложи бомбата в сандъче и после съедини кабелите на уредбата. Включвайки музика на прослава, тя се насочи в кухнята за да повечеря малко. Докато стоеше, изморено гледайки към хладилника, Господ и проговори отново.
- Иди да намериш противоотрова на Павулон. Ти забрави да направиш това.
Но Господи, аз съм гладна!
Ребекка работеше в болницата практически без прекъсване, започвайки
от седем часа сутринта. В разписанието и нямаше почивни дни. За последните няколко седмици тя беше спала много малко. Продължаващата болест на Елания съвместно с непреставащите атаки на Сатанистите напълно я изтощиха. Тя беше измъчена физически и емоционално.
- Сега! - и заповяда Господ.
Натоварванията от последните две години приучиха Ребекка към мигновенно послушание на всяка команда на Господ. Тя захлопна вратата на халдилника и се насочи към своя шкаф с книгите по медицина.
"Павулон - това е лекарство, използвано в операциите във всяка болница. То се въвежда направо във вената на пациента. За една секунда павулонът довежда до пълен паралич на всички скелетни мускули. Действието му продължава час, ако дозата не се повтори.
Павулон се използва по време на операция, за да парализира мускулите на пациента и по този начин да сведе до минимум разрушението на мускула от хирургията. Макар че в хирургията анестезеолога използва специални апарати за дишането на пациента. Ако този апарат не бъде използван, пациента не може да диша, тъй като павулона напълно парализира всички мускули в тялото. Противоотровата на павулон - пиридостигмин, лекарство, въвеждащо се във вената, което мигновенно унищожава действието на Павулон. "Ребекка затвори своята фармакологическа книжка, и Господ и проговори отново. Този път тя трябваше да действа с огромна скорост.
-Върни се в болницата. Някой се опитва да въведе павулон в вената на Елания. Ребекка сграбчи ключовете си и побягна към вратата. Тя живееше около две минути път пеша от болницата. Тя пробяга пътя от колата си до самата стая на Елания. Когато нахлу в стаята, Елания лежеше без да диша, цялата синя от недостатък на кислород, Ребекка натисна копчето за спешно повикване, и няколко сестри нахлуха в стаята. Физиотерпевта Джери (името е измислено) се намираше в стаята за обследване. До времето, когато Джери дойде, Ребекка и другите лекари сложиха в гърлото на Елания кислородната тръбичка и използваха апарата за въстановяване на дишането.
Какво става тук? -попита Джери.
- Не знам, - каза Ребекка. Аз заварих Елания синя, без дихание. Тя все още диша.
- Така е, но защо? - Джери в дълбоко недоумение се почеса по главата. -Аз никога не съм виждал подобно нещо. Това се повтаря ден след ден. И няма никакво обяснение на всички тези проблеми.
Ребекка протакаше време, мислейки за това, колко много трябваше да каже.. В края на краищата тя реши да каже това, което и беше в разума.
- Послушай ме Джери, аз знам че това звучи странно, но всички тези епизоди, които се случват с Елания, тоест това че дишането и спира, изглежда така, като че ли е получила доза павулон. Защо да не се опитаме да и въведем противоотрова?
- Павулон?! Какъв дявол е въвел павулон в вената на Елания?
"Ето че точно това е направил, - си помисли Ребекка, - ти не знаеш, че сам дяволът взема в това участие!" Много тихо каза тя:
- Аз не знам Джери, на на мене ми се струва, че няма какво да губим. Пиродистигмина няма да и причини вреда. И ако това сработи ще получим много отговори.
-Да, на много повече въпроси! Е добре. Няма какво да губим. Нека опитаме пиродистигмин, -каза Джери вдигайки рамене.
Всички, които се намираха в стаята, очакваха със затаено дихание, докато Джери въвеждаше лекарството във вената на Елания. След няколко секунди тя почна да се движи и да диша. Сълзи и се стекоха по бузите. Тя не можеше да говори тъй като тръбата за дишане минаваше през гърлото в дробовете и. Недоумение се изписа на лицата на всички лекари и медицински сестри. Те набързо напуснаха стаята, нежелаейки да бъдат свидетели на тази ситуация. Ако някой от тях бъде попитан за този случай, ще отхвърлят всичко, което се е случило. Ето такъв странен е светът на медицината!
Джери погледна Ребекка:
- Ти беше права. Аз знам, че в тази ситуация истинската причина е много повече, отколкото тази, която могат да видят очите, а повечето аз не искам да знам. Аз просто искам Елания да излезе оттук. Но ти как се оказа тук навреме?
- Господ ми каза, просто отговори Ребекка.
- Имах чувството че знаех, че така ще отговориш, каза Джери, - може ли нещо да те посъветвам. Старай се по малко да говориш "Господ ми каза" на персонала в болницата. В противен случай ще те заключат а ключовете ще изхвърлят. Ти знаеш, че това звучи много странно, Ребекка. Ти какво, в действителност ли смяташ, че Господ говори със тебе?
- Да Джери аз вярвам. И той със тебе също ще говори, ако ти направиш Исус Христос свой Господ и Спасител.
Само не започвай всичко отначало Ребекка. Днес съм прекалено изморен. Но който и да е напарвил този трик, ще му се наложи да поразмишлява над това, тъй като трикът му не мина. Днес ще прехвърля Елания във стаята за интензивна терапия а сутринта ще махна тръбичката. Аз бих искал да знам какво да запиша в историята на болеста и, за де ни си помислят че аз съвсем съм се побъркал. -бърборейки си под носа и вдигайки рамене Джери напусна стаята.
Ребекка се наведе и отметна косите на Елания от челото и.
Всичко е наред мила, каза тя. - Господ както обикновенно, върши Своята работа. На мене ми е много жал, че ти се наложи да преживееш този ужас. Ти видя ли кой от персонала е въвел лекарството?
Елания поклати глава. Ребекка всичко разбра. Кога ще свърши всичко това? Тя погледна часовника си. Беше полунощ. Тя реши да остане с Елания, докато не я прехвърлят в стаята за интензивна терапия.
Случилото се с Павулона, въведен в вената на Елания, беше едно от многото опити да я убият. Различни продължителни болести поразяваха цялото тяло на Елания. Първо поразяващата инфекция на бъбреците, която доведе до сепсис, инфекция на кръвта. След това тромб в крака
, който се движеше към дробовете и почти я уби, разрушавайки голяма част от дробовете. След това друга инфекция. Освен това много чести бяха епизодите, когато Елания просто преставаше да диша по необясними причини. Ребекка идваше до отчаяние. Същото беше и с Елания. За последното време, откакто Елания се освободи (това беше преди година), тя не веднъж не е спала цяла
нощ. Атаките не бяха само върху Елания. Ребекка също получи множество от тях. В домът и често беше влизано с взлом. Често намираше бомби в квартирата си. Такива бомби бяха прикрепени към стартера на колата и, около телефона и уредбата.
Имаше много опити да я отровят чрез храната, особенно кафето. Много пъти Светия Дух я спираше преди да направи първата глътка. Много пъти тя изчакваше опашката в кафетерията и беше принудена да занася подноса с храната в тоалетната. Ребекка разбра истинското значение на пасажите от писанието, в които се казва "Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; Понеже се освещава чрез Божието слово и молитва. (1 Тим 4:4-5). "И тия знамения ще придружават повярвалите: .....а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди" (Марк 16:17-18). Ребекка никога не е правила глътка без да благодари на Господ, молейки го да благослови и очисти яденето. Не веднъж, когато тя приключваше с храненето, тя забелязваше колегите си, които много странно я гледаха. Много я питаха дали се чувства добре. Тя не се съмняваше че Господ и отговаря на молитвата и очиства храната и от някаква отрова, намираща се в нея. Веднъж една медицинска сестра, дойде при нея и поиска да приеме Исус за свой Спасител., разказвайки на Ребекка, колко е била учудена, виждайки че не се отровила, от отровата намираща се в храната и че тя (медицинската сестра) би искала да служи на Господа, а не на Сатана.
Давид (името на лекаря окултист в болницата на Ребекка, който също беше и местен "свещеник"), с всеки изминат ден се озлобяваше все повече и повече на Ребекка. Веднъж я спря в коридора и направо я заплаши че ще я убие.. Стаите за нощен сън бяха напълно изолирани. Вратите на тези стаи се затваряха отвътре, но не можеха да се затварят, във времето, когато собственика на стаята и се намираше извън пределите и.
Светия Дух инструктира Ребекка. Тя трябваше да оставя малки късчета хартия
или конци на вратите за да определи, дали някой е отварял вратата в нейно отсъствие или не. Много нощи тя не можеше да влезе в своята лична стая, защото Давид или някой друг я чакаше там. Остатъка от тези нощи тя прекарваше седейки в креслото.
Понякога Ребекка просто започваше да се радва съзнавайки, че сатанистите
бяха толкова силно разочаровани, колкото е била и тя. Те не можеха да разберат защо не им върви. Няколко пъти те се доближаваха до нея и открито я питаха, каква сила притежава. Тези хора приемаха Исус Христос за свой Спасител и зарязваха сатанизма. Ребекка се радваше, че не само личния и живот зависеше от послушанието на Господ, но също и живота на другите хора, които идваха при Исус Христос, като към свой Спасител.
Много често Ребекка викаше към Господа и молеше за милост към нея, но никой не идваше. Светия Дух още и още и привеждаше в паметта стихът от посланието към Ефесяните 6 глава "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
(Ефес 6:12-13). Такъв беше отговорът ,който Господ даваше на Ребекка в тези ситуации. Той запази животът им по време на празднуването на черната литургия. Но от друга страна, изглеждаше че борбата няма да има
край. Няколко седмици след случая с Павулон, Ребекка пътуваше в колата си.
Очите и се напълниха със сълзи.
- Господи! -викаше тя. Защо не можем да имаме победа в тази ситуация?
Защо не можеш да благословиш мене и Елания, и да я пуснеш от болницата?
- А на колко оценяваш Моите благословения? -последва мигновеният отговор.
След това Светия Дух вмъкна в разума на Ребекка пасаж от писанието, където се говореше за Яков "А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше : Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. (Битие 32:24-30).
Когато Ребекка четеше мястото от Писанието, Господ отново и проговори:
- Кажи ми, дете мое, наколко оценяваш Моите благословения? Можеш ли да се бориш с Мене цяла нощ?
Ребекка започна да обмисля този въпрос. Беше вече девет часа според часовника. Тя беше просто изморена от миналият ден. Цялото и тяло викаше и молеше за сън. Когато тя излезе на главният път, тя взе окончателното решение. На въпроса на Господа тя отговори "Да".
Тази нощ беше първата от множество нощи, които Ребекка проведе на колене пред Господа. Тя се молеше, четеше Писанието и изливаше сърдцето си пред Бога. Тя помоли Господ да и открие всеки грях в живота и. Тя много плака. Сърдцето и тъжеше заради страданията на Елания. На разсъмване чудесният свят дойде в сърдцето и. Тя стана, за да се приготви за следващият работен ден.
Бог отговори на нощната молитва на Ребекка. В продължение на следващата седмица Елания оздравя и беше пусната от болницата. Ребекка също заряза болницата и започна да се готви към преместване в друг град за медицинска практика. Тези уроци, които те получиха тази година, година на борба за живота на Елания, бяха много полезни за следващите години, когато Ребекка и Елания работеха заедно за Господа извеждайки много хора от робството на Сатана в прекрасния мир на царството на Исус Христос.
|