ГЛАВА 1

МАХАЙ СЕ ОТ ГРАДА!
Тъмната зала беше потопена в пълна тишина. Можеше да се чуе само потропването от краката на двама души бавно вървящи, отиващи в чакалнята. Една от фигурите, Ребекка, почувства тежест и мрачно предчувствие, което беше застинало във въздуха. Внезапно нейният спътник се обърна и хващайки я за раменете, се спря. Във въздуха се чувстваше дълбоко напрежение, когато те застанаха и се спогледаха един друг, Ребекка забеляза промяната в лицето на човека с когото работеше - лекарят. - Ребекка - каза той с рязък припрян шепот - Ти си длъжна да напуснеш града тази седмица. Кажи че твоята майка се е разболяла или е умряла, кажи каквото ти хрумне, само че напусни града. Твоят живот зависи от това! - Тим, ти нали знаеш, че аз дежуря всяка трета нощ тази седмица. Аз не мога да замина, пък и защо? - Ти си длъжна да ми вярваш. Ще те убият ако останеш. Заминавай! Заминавай преди Пасхата. Това е, аз повече не мога да ти кажа нищо повече. - А-А! значи си бил на съвета на Братството! Аз ли трябва да стана жертвата на Черната меса тази година? Ти нали знаеш, че аз не мога да оставя болницата. Елания все още е много болна. Аз не мога да я оставя сама. - Да, аз знам, те и нея ще я убият, ще я убият тук в болницата. Смърта и ще бъде отностилно лека, но твоята..... - Тим, благодаря ти, че рискуваш живота си, за да ме предупредиш, но не мога да замина. - Ребекка, не бъди глупава! Нищо няма да може да те спаси, ако останеш! - Моят Господ може да ме спаси! Тим нима не виждаш? Ти не на този господар служиш, Сатана ще те унищожи. Исус те обича. Той те обича толкова, че е дал своя живот за тебе. Помисли за това. Заслужава си да се обърнеш към Него. - Не, за нищо на света. Никой не излиза от там жив! - Но Елания излезе, виж нея! Лицето на Тим стана сурово и хладно. - Погледни Елания. Тя няма нищо! Всичко изгуби, даже няма къде да живее! Аз прекалено много съм инвестирал в кариерата си, моето семейство. Аз не смятам да губя това. Ако продължаваш да действаш по-същият начин Ребекка, всичко ще изгубиш. Ще изгубиш кариерата си. Защо си толкова глупава? Ще изгубиш всичко над което толкова дълго си работила. - Божията мъдрост не е хорска, Тим. Каква ще бъде ползата от това, ако спечелиш целият свят, а свършиш с това, че цяла вечност ще гориш в ада? Ти си длъжен да прозреш, че сатана всъщност те ненавижда и иска да те унищожи! - Аз не бих казал че Исус е направил толкова много за Елания. От момента когато тя напусна Сатана, тя не само изгуби всичко, но и в продължение на почти шест месеца беше болна. Тебе по същия начин ще те изхвърлят от тук, ако продължаваш да се бориш за живота и! Бъди здравомислеща, Ребекка! Ти знаеш, че тука те уважават, и можеш да направиш отлична кариера, даже да станеш знаменита. Аз просто не мога да те разбера. - Аз съжелявам. Аз зная че не можеш. Но ще продължавам да се моля за теб, така че един ден да го направиш, и да помниш този разговор. Помни Тим, че каквото и да се случи в твоя живот, Исус те обича. Сатана те ненавижда. Той не е нищо друго освен лъжец. Лицето на Тим стана злобно и хладно. Той се отвърна и бързо отиде в стаята си, силно захлопвайки вратата. Ребекка бегло погледна часовника. Беше четири часа сутринта. След два часа настъпваше новият ден, ако само не бъде извикана отново. Разговорът с Тим я потресе повече, отколкото очакваше. Той не се шегуваше, и тя знаеше това. Животът и в действителност беше в опасност. Тим нейният колега по работа, също беше сатанист. Тази вечер стана потвърждение на това. Той никога нямаше да разбере, че Ребекка е жертвата, ако не беше на съвета, събрал заедно ръководителите на една мощна сатанинска организация. Тя знаеше от опит, че животът и не струва и 2 цента. Неговите забележки относно Елания попаднаха точно в нейните мисли и съмнения, които я мъчиха последните няколко дни. Защо не постигнаха победата, която принадлежеше на Елания? Тя беше в болницата почти през цялото време, от момента когато започна последното и освобождение. Това беше почти преди година. От тогава тя постояно боледуваше. Битката се затегна за дълго време. Те бяха изтощени и измъчени. Може би Ребекка беше просто глупава? Тя отиде в собствената си стая, падна на колене, направо на студения, твърд под, и цялата се обля в сълзи. "О Отец!- крещеше тя. - Аз извън твоята воля ли съм?". Докато Ребекка изливаше страховете си и съмненията си и страховете пред Господа, разумът и превърташе някои случаи относно живота и: обръщението на Елания, заемаща една от най високите позиции в сатанизма на САЩ, и ужасната битка, продължаваща няколко седмици, докато най накрая, не дойде окончателното освобождение на Елания. И Елания и Ребекка мислеха че е дошъл края на проблемите им, тъй като Елания най сетне се освободи. Колко не бяха прави. Битката тепърва беше започнала. От всички страни бяха атакувани с бесове, духове и различни хора. Елания беше постоянно болна. Последните няколко месеци изкара в болница, в много критично състояние. "Нима всичко това така ще свърши? - се питаше Ребекка . - Отец! Твоята воля ли е да предадем своят живот сега?" Внезапно Светия Дух ясно проговори в разумът и: "Дете мое, помни завета!". Завета! Как е могла да забрави за него? Бог е имал предвид това в своите планове преди много месеци. Не е удивително, че битката беше толкова напрегната. Ребекка седна на края на леглото, усмихвайки се и изтривайки от лицето своите сълзи. В сърдцето и дойде мир, мир ,който можа да и даде единствено Исус Христос. Мислите и се върнаха назад, в онази съдбонсна нощ преди почти шест месеца. Изглеждаше че цялото упорство на Елания се беше концентрирало в нея, в онези почивни дни. Господ проговори на Ребекка относно това, че Той е заповядал на Елания да сключи завет с Него, за да ги защитити от атаките на местните сатанисти. Елания се отказваше упорито доказвайки, че тя може да сама да се защити и да воюва против тях. Всичката и гордост и упорство, развити за седмнайсет години служба на Сатана, все още не бяха я напуснали. Ребекка повдигна този въпрос, в тази, същата вечер, веднага след вечерята. Те седяха на дивана в хола, обсъждайки този проблем. - Елания, Бог ми каза, че днес, Той ти е заповядал да се присъединиш към мене и да сключиш с Него завет, за да ни защити от нападенията на местните сатанисти.. Той ми каза че ти си отказала да направиш това. Истина ли е? - Ами, това е оскърбително за мен. Аз сама мога да се боря и да защитавам и тебе. Аз познавам нашият враг много добре. В края на краищата аз съм му служила 17 години, все пак длъжна съм да го познавам! Аз не съм слаба. Защо трябва да отивам при Бога за помощ? - Елания, ти не можеш да не слушаш Бога. - Защо не? Когато Сатана ми е заповядвал нещо, и аз не съм искала да го правя, не съм го правила. Бог ме обижда. Защо съм длъжна да Го моля за защита, когато мога да воювам сама? - Но Елания, Сатана не е Бог! Сатана е само сътворен, а Бог е Бог! Ти не можеш да не слушаш Бога! Спорът се нажежаваше. Ребекка все повече се разочароваше, А Елания все повече упорстваше. Внезапно помещението се изпълни с ярка светлина и в стаята се появи светеща фигура в бели одежди с оголен меч. Той беше висок, много висок. Неговата глава почти докосваше тавана. Той излъчваше власт. Видът на лицето му беше строг. Неговото тяло беше бронзово, мечът в ръката му сияеше в чиста, ярка светлина. Когато Рбекка почна да говори, той я прекъсна със следващите думи: - Остани в мир жено. Аз съм слуга на Всевишният Бог, Исус Христос от Назарет, който се е родил от девица, ходил е по тая земя във плът 33 години и е умрял на кръста за вашите грехове. Този Исус, седещият на престола от дясната ръка на Отца е и мой Господар. Аз съм изпратен за да унищожа тази, която е така непослушна и упорита. Тя разяри самият Бог.** Ребекка седеше отворила уста, Елания скочи на крака. **В това заявление относително признаването на Исус Христос ангелът демонстрира своята принадлежност по подобаващ начин. Затова Ребекка реши, че това е ангел Господен. Писанието казва: "Възлюблени! Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога.. всеки дух който изповядва че Исус Христос дойде във плът е от Бога. (1 Йоан 4:1-2). Демоните често се явяват в образ на "ангели на светлината" (2 коринт 11:14). Много е важно да се прилага този метод към всеки дух. Елания изглеждаше джудже в сравнение с ангела, но това не я спираше! Тя размаха юмрук и каза: "Е давай, огромни момко, нека видим, можеш ли да направиш това за което говориш?" Ребекка в ужас се хвърли към Елания. Хвана я за яката и я повали на дивана. - Елания млъкни веднага! Седи тук и не си отваряй устата! След това се обърна към ангела и падна на колене пред него. - О Отец, възкликна тя. -Ти си Бог Праведен и милостив! Аз те моля в името на Исус Христос, Твоят Син, моля те нека твоят гняв се излее върху мен вместо върху Елания. Ти си праведен. Имаш всички основания да осъдиш твоята слугиня Елания, но Отец, аз Те моля, не прави това. Ако ти убиеш Елания, Сатана и неговите слуги ще кажат, че твоята ръка е прекалено слаба за да откъснеш някого от царството на Сатана. Моля те, Отец, откликни на молбата ми. Нека твоят гняв вместо на Елания се излее върху мен. Не я убивай! Ангелът прибра мечът в ножницата. - Стани, жено, - каза той. - Твоята молба е чута и ще бъде изпълнена. След тези думи ангелът изчезна. Докато Ребекка бавно се изправяше на краката си, Елания я попита: - Какво стана? Защо ангелът така внезапно изчезна? И как да разбера това, че гневът Божий вместо на мене ще дойде върху тебе? Ребекка взе Библията в ръце. - Сега ще ти покажа нещо, Елания "защото непокорноста е като грехът на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството" (1Царе 15:23). И виж стиха преди този, Елания "Послушанието е по-приемливо от жертвата" (1Царе 15:22). Бунтът - това е грях, Елания. Бог не търпи бунт във своите слуги. Всеки път когато се бунтуваш против Бога, ти грешиш по същия начин, все едно отново правиш магии. - Добре, добре, а относно гневът на Отца, който трябва да дойде върху тебе, вместо на мене? - Аз просто следвам примера на Моисей. Когато той водеше израилтяните по пустинята, те много се разбунтуваха против Бога. И всеки път, когато Бог решаваше да ги унищожи и да въздигне нов народ от Моисей, той умоляваше Господа да не прави това и да не унищожава Своя народ. В 32 глава на книга Исход, Моисей даже помоли Бог да заличи неговото собствено име от книгата на живота, ако Той не прости на народа си. Аз мисля, че това е написано в Числа 14 глава, най добре описва аргумента на Моисей: "И рече Господ на Моисей: докога ще ме презират тия люде и докога няма да ми вярват въпреки всичките ми знамения. Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя а тебе ще направя народ по-голям и по силен от тях. Но Моисей рече на Господа тогава египтяните ще чуят, защото Ти със силата си извел тия люде изсред тях. И ще кажат на жителите на тази земя..Понеже не можа да въведе Господ тия люде в земята за която се кле за това ги погуби в пустинята" (Числа 14:11-16). Ти не разбираш, колко е важно твоето послушание, Елания. Ти си длъжна да стоиш за Господа, така че другите да могат да следват примерът ти и да се освободят от царството на Сатана. Твоето упорство трябва да бъде сломено. Ти не можеш да служиш на Господа по друг начин. Този ангел в действителеност можеше да те убие. Той не се шегуваше. Господ има правото да те унищожи. Аз знам че си свикнала да се бориш с демоните, но ангелите Господни напълно се различават от демоните. Ти не можеш да воюваш срещу ангели. Те действат със сила дадена им от Самият Господ и слушат само Него! - Е Какво ще се случи сега? - Аз не знам. Ти си жива. ангелът каза че моята молба е чута. Ние просто сме длъжни да чакаме Господа и тогава ще видим. - Да това "чакаме Господа" го чувам постянно, -каза Елания и отиде да си легне. Елания беше свикнала да служи на този когото е виждала и с когото е могла да контактува открито. Тя е разговоряла с бесовете и ги е виждала. Тя е свикнала да прави това, което е искала. Да живее вярвайки, да слуша Господа, който не може да види, беше много трудно за нея. Тя и както много други, е служила на Сатана, имайки сила получена от него, но е правила това, което и се е искало. Служенето на Бога и изпълнението само на неговата воля беше напълно противоположно на натурата и, и го възприемаше с огромна трудност. Следващото утро остана в памета на Ребекка завинаги. Тя имаше почивен ден. Стоеше в кухнята приготвяйки закуската, когато внезапно усети такава болка, каквато по рано никога не беше преживявала. - Господи, примоли се тя. -Това е от Сатана? - Не това е моят отговор на твоята молба, -беше бързият отговор на Светия Дух. В продължение на няколко минути Ребекка се почувства така лошо, че не можеше да застане на краката си. Имаше страхотна треска. Всяка кост, става и мускул в тялото трепереха в конвулсия от ужасната болка. Всяко вдишване и се отдаваше неимоверно трудно. Всичко, което тя можеше да прави беше, да се търкаля по леглото, свита като "нещастно кълбо". Елания влезе в стаята, за да види, къде е Ребекка. Мигновенно Господ и откри, какво става с Ребекка. Приблизително след четири часа Ребекка започна да излиза от агония и видя че Елания, стои край леглото на колене, мълчейки и плачейки. Ребекка едва чу тихата молитва: "О Отец, моля те прости ми. Аз виждам доколко са ужасни моите грехове, и разбирам, че всеки път, когато не те слушам, моите действия причиняват огромна болка някому, и най много на Исус. О Отец аз знам, че аз не заслужавам това, но моля те прости ми и спаси Ребекка от смърт!" Най накрая упорството на Елания беше разрушено. (част от текста е изгубен при компютърна повреда) .. църквата, където Елания получи освобождението. Тя дойде половин час преди приключване на службата. След службата, както обикновенно пастор Пит покани всеки, който иска да се помоли, да излезе пред олтара. Ребекка държеше тетрадката на Елания в ръка. Тя излезе отпред и падна на колене, слагайки тетрадката на олтара пред себе си. Със сълзи на очи стичащи се по лицето и, тя започна тихо да се моли на Господа. "Господи аз Те моля, погледни на Слугите си. Ти знаеш ,че Сатана иска да ни убие..."Тя не беше успяла да добави още нещо, когато внезапно и се отвори врата в духовния свят. Тя мигновенно се пренесе в тронната зала пред Бога. Там тя видя Сатана, стоящ пред Господа и молещ за нея и Елания. - Аз искам от тебе Твоите слуги, тези които ме мъчат и са се съгласили да ти служат до края на живота си. Аз не им вярвам. Те лъжат. Аз искам да се убедя в това. Позволи на моите слуги да ги принесат в жертва на черната литургия, и ти ще видиш колко е недълбоко тяхното посвещение".** След това Господ се обърна към Ребекка:" Какво имаш да кажеш по този повод, жено?" Ребекка подаде терадката. "Отец ти знеш нашите сърдца. Аз бих искала да Ти представя завета, който сключи със нас. Елания и аз изпълнихме, това, което Ти искаше, ние сключихме завет, и сега аз искам да Ти го представя в велика почит в името на Исус Христос Твоят Син. Ребекка почувства, че едва сдържа диханието си и изглеждаше че това щеше да продължи ужасно дълго. После тя чу, как Бог, се обърна към Сатана, казвайки: "Ти знаеш, Сатана че Аз винаги пазя Своят завет. Аз съм сключил завет със моите слуги и ще ги защитавам от нападенията на твоите слуги. Ти не можеш да им вземеш живота. Твоите слуги не могат да ги атакуват. Аз помня Своето слово. Махни се от Мен!" В един миг Ребекка отново почувства физическото обкръжение. С огромна радост тя си спомни мястото от Писанието: "Затова нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно (Евреи 4:16) **И чух силен глас от небесата, който казваше. Сега дойде спасението, силата и царството на нашият Бог и власта на неговият Помазаник. Защото се свали клеветника на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашият Бог (Откр 12:10). Бог държи на Думата си. Те ще бъдат в безопасност. В продължение на целият път към дома тя славеше и благодареше на Бога.