Взех влака в 5.25 сутринта и пристигнах в Бургас в 8.00. Билетът струваше 2.30 лева, около долар и 25 цента. На гарата ме чакаха трима радиолюбителя: Стефан LZ3OE, електронен техник работещ за армията, Стоян LZ3QX, радиокомуникационен сержант и Тодор LZ5QZ, ученик в гимназията.

Аз отидох в хотел България, приятно място в центъра на града на около пет минути пеша от гарата. Стая с две легла 56 лева, около $30. Закуската беше включена в цената, но понеже следващата сутрин щях да тръгна порано от отварянето на ресторанта, аз си взех пакет с два сандвича и ябълка.

Най-напред ние отидохме в радиоклуба LZ1KSN, спонсориран от голям химичен комбинат, разположен в Културния Център. Аз направих тук малко снимки след което тръгнахме да видим станцията на Стефан LZ1RN, електро инжинер лицензиран през 1981 година, с клас А. Стефан има трансивър IC-735 със собственоръчно направено захранване и 1 kW крайно стъпало свързано с двоен квадрат за 10-15-20 метра, инсталиран на ръчно изработена мачта. Той има също Delta Loop за 40 метра и inverted V за 80 метра, и фиксиран в посока съм щатите двуелементен Delta Loop за 15 метра. Стефан е DXer с 301 страни, има множество награди, използва компютърен дневник и има QSL картички.

Следващия, когото посетихме беше Деко LZ1QV и неговата съпруга LZ1GW. Деко е бил в продължение на 25 години радист на търговки кораб, сега е домакин на петролоносач, той обикновено работи като /MM. Те използват компютър, приемник Kenwood R-100 и трансивър Yeasu FT-990 и многообхватна Delta Loop антена. Деко е работил с над 100 страни и те с Гинка притежават отделни QSL картички.

Посетихме LZ1KRB - клучна радиостанция, разположена в парк до морския бряг. Там аз срещнах много радиолюбители: Иван LZ3GM, радиоинжинер с клас A, баща му Кънчо LZ3MG, Nick LZ1ZM, бивш моряк, сега пристанищен ръководител на движението и други. Радиостанцията има TS-830S, RFT EKD-300 многообхватен приемник, произведен в Источна Германия и стар морски предавател с мощност 1.5 kW. Те имат дълга жица с дължина 265 фута за всички обхвати и жичен дипол за 15-20-80 метра. Те имат QSL картички.

Покъсно посетих Георги LZ1CGM, механо инжинер лицензиран през 1993. Той има малка радиостанция, работи само на SSB и няма QSL картички. Той ползва DX Cluster-и и компютър за водене на дневника си. Георги използва дипол за 80 метра, Diamond Ground Plane за 6-10-15-20-40-80 метра и 4 елемента Яги за 6 метра.

Направихме едно пътуване до Долно Езерово, само на 4 мили от Бургас, за да видим радиостанцията на Nick LZ1ZM. Той работи с Kenwood TS-820 с мощност 100W, Delta Loop за 15 метра и друга Delta Loop за 20 метра. За 2 метра той ползва ground plane. Nick работи на cw, Pactor, RTTY и Packet. Неговия е-майл е [email protected].

Следващия когото посетихме беше Бойко LZ1QN - корабен брокер, лицензиран през 1987. Бойко строи нова къща на 25 мили северно от Бургас, около 4 мили западно от Слънчев Бряг. Бойко използва TS-850S с 700W ръчно изработено крайно стъпало. Той има QSL картичка с картини от места от Слънчев Бряг, развлекателно място за туристи и местни богаташи.

Също отидохме да видим Nick LZ1OE, инжинер-химик лицензирав през 1972 с клас B. Nick има апаратура от пет части, която аз видях и в други shack-ове: antenna tuner върху крайното стъпало, предавател, приемник и захранване най-отдолу. Nick е много добър конструктор, той е конструирал сам трансивър, електронен ключ, модем и много други приспособления. Той работи главно на телеграфия и използва своя компютър за packet radio. На ниските обхвати той ползва дълга жица, на два метра има две HB9CV. Сина на Nick Стефан има клас C, дъщеря му Мира LZ3ON има клас D.

Последния, с когото се срещнах в Бургас, беше Тодор LZ5QZ, ученик в средно училище, лицензиран през 1995 година с клас C. Той е син на Кольо LZ1QZ, който е с клас A. Те имат Yeasu FT-707S и собственоръчно направен antenna tuner. Антената им е Delta Loop за 80 метра. Те ползват и друга къща на около 45 мили западно от Бургас, къщата на техните дядо и баба, където имат и втора радиостанция. Тодор LZ5QZ и баща му Кольо LZ1QZ са състезатели, и двамата използват компютърни програми за водене на дневник. Аз не видях тяхна QSL картичка.

След като приключих с последното посещение, се отправих към ресторант на МакДоналдс за да хапна, къде на друго място предпазливия американец би могъл да отиде?

Като стана дума за храна, една жена отива в полицията и заявява: "Преди една седмица в къщи приготвях сандвичи за ядене, мъжът ми отиде до магазина за пипер, но не се върна. Какво да правя сега?" "Спагети," отговаря полицаят, "добро ядене е, пък и не искат пипер."

След това се прибрах в хотела и поръчах да ме събудят в 4.45, защото влакът за Велико Търново пръгваше в 5.20 сутринта.

Бургас, след Варна е втория в България пристанищен град. Много кораби, много моряци. Един от тях отива в ателие за татуировки и иска портрета на неговата вярна любима и предана годеница на бъде изрисуван на гърдите му. Художника иска да я види. Моряка показва фотографията й. "А, това е Стефка, аз вече мога да я нарисувам и по памет."

Друг моряк разказва на приятелите си следната история: "Веднъж, по време на буря аз паднах във водата. Вече бях потънал, когато красива русалка ме спаси и ме пренесе до брега." Всички те му приятели изразяват техните силни съмнения. "Защо не ми вярвате, не виждате ли че съм жив?"

Следва Велико Търново

^* Не знам добре английски, но ще направя всичко по силите си да преведа този материал. Получил съм писмено съгласие на George, материала да бъде преведен и публикуван в LZ Round Table. Английския оригинал е тук. Ако забележите езикова неточност или грешка в превода - моля съобщете ми на [email protected] Поради много причини, превода на цялата статия ще е завършен след около месец. обратно