След два дена и половина прекарани в София, настъпи време да тръгна за Пловдив. Отначало Nick LZ1JY казваше че би трябвало да пътувам с автобус, покъсно той промени мнението си и ме посъветва да тръгва с влак: така било по-сигурно, влака не може да се развали по средата на пътя. Nick ме закара до гарата. Цената на билета до Пловдив беше 3.50 лева, около $2.00.

Като се качих на влака забелязах голяма рекичка вода идваща от тоалетната. В Источна Европа свикнах на лошофункциониращи тоалетни в които водата или тече непрекъснато или липсва изобщо. Вървейки към купето си аз прекосих рекичката, като си мислех че при толкова много вода, поне пожар не може да избухне във влака. Покъсно се оказа че съм се лъгал: По средата на пътя между София и Пловдив вагонът пламна от двата си края. Влакът спря в малък град, хората слязоха от вагоните и наблюдаваха отстрани пожара. Аз виждах само много дим и пара. В този момент си мислех, че ако бях взел самолет до Пловдив и този самолет се беше подпалил, аз едва ли бих могъл да сляза и да наблюдавам пожара отвън. Затова се почуствах щастлив. Железничарите тичаха объркани насам-натам и крещяха противоречиви инструкции: ту "качвайте се на влака", ту "слизайте от влака". Докато една част от пътниците се качваше, друга част слизаше, в крайна сметка броят на пътницине отвън и вътре във влака си оставаше един и същ. Виждах пътници които себеотрицателно жертваха своите бутилки с минерална вода опитвайки се да загасят пламъците. Най-накрая пожарната пристигна и напръска с вода покрива на вагона в двата му края. Това отначало само увеличи количеството пара, но след известно време огъня загасна и ние продължихме пътуването си. Бяхме мокри, опушени, но широко усмихнати.

Пристигнахме в Пловдив с един час закъснение, но Yoan LZ1YW, ме чакаше и ме разпозна по шапката, където са изписани името и инициала ми.

Отидохме да видя станцията на Yoan. Той е пенсиониран техник на електронна апаратура, лицензиран от 1965. Той е конструктор и работи само на CW използвайки старомодни български приемник и предавател и още много друга собственоръчно направена апаратура за КВ и УКВ. Бюрото му винаги е отрупано с инструменти, части, измерителна апаратура и незавършени конструкции. Използвайки антена тип Windom за 9 обхвата Yoan е работил с над 200 страни. Yoan има хубава цветна QSL картичка.

Следващото посещение беше при Nick LZ1NG, техник на електронна апаратура, лицензиран от 1975 година. Неговата жена е Бистра LZ1BV, електротехник, лицензирана от 1980 година. Те имат двамина сина: Ангел LZ3AX, 20 годишен, завършил компютърно училище, лицензиран през 1992 и Стефан, LZ1EEE, 15 годишен учи в училище с компютърен профил. Ако тези не са достатъчни за брой радиолюбители в една фамилия, тук са също и бащата на Бистра Стефан, LZ5GV и нейната майка Мария, LZ1MID. Стефан и Мария са се срещнали за първи път в радиоклуба LZ1KSP през 1950 и са се оженили през 1959 година.

Nick LZ1NG e "big gun" и A1 оператор с 326 работени страни. Той има много престижни дипломи. Бистра LZ1BV има 260 работени страни. Те имат две Delta Loop антени, едната насочена на исток, другата на запад. Радиостанцията им и натикана в един ъгъл на спалнята, обаче те имат и втора станция в Крумово, на около 6 мили от Пловдив, близо до летището. Те имат японски трансивър, 6-елементно Яги за 10 метра (единия елемент е отнесен от вятъра, така че са останали пет), inverted V за 40 метра и Delta Loop за 20-40-80 метра. И двамата имат QSL картички и техния е-майл е [email protected].

Георги LZ1CW, пенсиониран електро техник, лицензиран през 1950, срещнал жена си Вера в местния радиоклуб през 1953 година и се оженил за нея през 1955. Изглежда в България радиоклубовете са нещо повече от място където се учи телеграфната азбука и се работи на радиостанция. Георги има Kenwood TS-120S и MFJ антенен тюнер, 2 елемента квадрат за 10-15-20 метра, дву елементно жично Яги за 40 метра и дълга жица за 80 метра. Георги има QSL картички и независимо от факта че той има компютър, дневника му е на хартия. Неговия е-майл е [email protected].

Посетихме също и Косьо LZ1OI, електротехник лицензиран през 1985. Притежаваната от Косьо апаратура заема две бюра: трансивър FT-101E, компютър, измерителни инструменти, собственоръчно направено крайно стъпало за 2 метра и множество принадлежности. Той използва Delta Loop за 10 метра, наклонен дипол за 20 метра, две 5/8 Lambda group planes за пакета и репитрите на 2 метра. Косьо е DX-er, но работи само на SSB, неговата цветна QSL картичка е много хубава.

Следващото посещение беше при фамилия от четири лицензирани радиолюбителя: Антон LZ1VJ, лицензиран през 1987, неговата жена Желя LZ3VP, лицензирана през 1990 и двамата теници на съобщителна техника работещи за телефонна компания, и техните дъщери: 12 годишната Надя LZ1NAD и 10 годишната Мария LZ1MAD и двете лицензирани през 1996 година. Те използват съчетание от стара Българска военна радиоапаратура, която аз видях при много ham shack-ове*1. Състои се от пет блока, разположени един върху друг: трансмач, крайно стъпало, предавател, приемник и захранване*2. Тази машина е се използва с собственоръчно направено VFO за да работи като трансивър. На два метра те използват ръчни радиостанции.

Последното видяно в Пловдив беше Румен, LZ5OL- фотограф с клас "C", неговата жена Тони LZ1BOL, музен уредник с клас "D", и нейния 22 годишен син Росен LZ1RAZ, също с клас "D". Те работят само на УКВ, говорейки си главно с местни приятели. Те не използват QSL картички.

Аз преспах много конфортно гостувайки на Nick LZ1NG.

Пловдив е втория по големина град в България. Надявах се да срещна повече радиолюбители, но организацията на посещението не беше на висота. Няма какво повече да пиша за Пловдив, така че ще ви разкажа за един приятел, който преди лягане слагал на своято нощна масичка една празна и една пълна с вода чаши. Може би ще попитате защо? Защото покъсно той може да е жаден, но може и да не е.

Сега за друг приятел който влиза в стаята на шефа, разхвърля всичките документи от бюрото му на пода, излива чашата с кафе върху главата му, скъсва жиците на телефона му и го ругае и псува на три езика, докато неговите колеги плахо се опитват да се намесят: "Спри Джон, ние само се пошегувахме: ти не си спечелил джакпота."

И още един подобен: Един мъж влиза в къщи и виква на жена си: "Аз спечелих на тото, стягай си багажа!" Жена му зарадвана казва "Това е чудесно, какви дрехи да си взема - за планина или за море?" "Няма значение, само по-бързо се разкарай оттук!"

Следва Стара Загора

^* Не знам добре английски, но ще направя всичко по силите си да преведа този материал. Получил съм писмено съгласие на George, материала да бъде преведен и публикуван в LZ Round Table. Английския оригинал е тук. Ако забележите езикова неточност или грешка в превода - моля съобщете ми на [email protected] Поради много причини, превода на цялата статия ще е завършен след около месец. обратно

^*1 Буквалния превод на "shack" е "колиба". Трудно ми е да го преведа с малко думи. Някой да има идея? обратно

^*2 Става дума за Р25. Благодаря на LZ1YQ и LZ5SS. обратно